ДЕЙДВУД ЗА FSR МОДЕЛИ
Уважаеми моделари тук ще разгледаме един от основните елементи на FSR моделите, а именно дейдвуда. Чрез него се предава въртящия момент от двигателя към гребния винт. След като вече имаме корпус, закупен или самостоятелно изработен, трябва да изберем какъв дейдвуд ще му бъде монтиран. Възможни са две различни конструкции. Първата е изпълнена с тефлонови втулки в средата и при гребния винт. Тя е по-стара и лесна за изработка, но е с по-голями загуби от триене и се нуждае от периодична смяна на втулките. При втората конструкция дейдвудният вал е изцяло изпълнен с лагери. Именно тази конструкция използват повечето водещи моделисти в европа. Аз също използвам тази система вече три години и мога да кажа че тя е надеждна и дава много добри резултати.
За да изработим един дейдвуд е необходимо да разполагаме със струг, измервателни интрументи (микрометри за вътрешно и външно мерене, шублер) и материали съгласно чертежа. На фиг.1 е показан чертеж на дейдвуд за FSR 3,5 куб.см. За 7,5 и 15 куб.см конструкцията е една и съща като различни са само дължината на дейдвуда и използваните предни лагери. Дейдвудната тъба 8 се изработва от неръждаема стоманена тръба с Æ11х1,5мм. Може да бъде използвана и тръба с Æ12х2мм, но трябва да се стругова и по външния диаметър. Вътрешните диаметри на дейдвудната тръба се правят с дъги бургии тъй като е невъзможно да се струговат поради голямата им дълбочина. Пробиването трябва да се извърши на бавни обороти, с малко подаване и смазване, а също да се използва нова, добре и симетрично заточена бургия. Отвора за средния иглен лагер се пробива с удължена бургия Æ8,9 мм. Леглото за задният иглен лагер и семеринга се стругова. Предната лагерна черупка 7 се изработва от дурал (Д16Т). Показаните размери са за FSR-3,5куб.см като при изпълнение на дейдвуд за FSR-7,5куб.см или FSR-15куб.см трябва да се преоразмери за съответния размер лагер при спазване на пропорциите и дебелината на стените. Лагерната черупка и дейдвудната тръба се свързват чрез набиване като се поставят и два къси болта М3 за щифтове. Преди да бъдат монтирани лагерите трябва със сребърен припой да се запои кронщейна. След това се монтират иглените лагери, като първи е средният. Те са с тънкостенна външна черупка и сепаратор, а вала се движи директно върху иглите. С дейдвудният вал 9 се проверява съосието на монтираните иглени лагери. Движението му трябва да бъде свободно без никакво напрежение, задържане или затягане. След това последователно се монтират детайлите в предната лагерна черупка и се поставя зегерката 6. Задният семеринг 1 се монтира последен. За дейдвуден вал 9 е най-подходящо да се използва циментован и закален вал на немската фирма INA. Той е с много висока твърдост по повърхността, около 63 НВ, а сърцевината му е жилава и елестична с твърдост около 45-48 НВ. Резбата за гребния винт може да бъде направена на резбошлайф или чрез отгряване на малка част от вала и използване на плашка като нарязването се извършва на струг за да се получи правилно подвеждане. Отгряването се извършва с малка газова горелка като се нагрява участък около 8-10мм. до светло син оттенък на материала и се оставя бавно да се охлади. Този начин за изработка на разбата е за предпочитане тъй като е лесен за изпълнение, вала се нормализира в областа на резбата и по-трудно се чупи в сравнение с нарязан на резбошлайф вал. Характерно за тази конструкция дейдвуд е че аксиалното усилие (тягата) на гребния винт се предава на корпуса чрез предния лагер (лагери) 2, а не чрез задната втулка както е при по-старите конструкции. Най-уязвимата област на дейдвудният вал е мястото където свършва резбата и започва масивната ненарязана част на вала. Това схемно решение позволява да се измести най-уязвимата част във вътрешността на гребният винт като отпада необходимостта от гайка пред него. Така при удар по алуминиевия гребен винт само той се чупи, а дейдвудният вал остава здрав. След като дейдвуда е сглобен поставяме в него вала 9, но в задната част оставяме разтояние точно колкото е необходимо за гребния винт плюс луфт от 1 мм. Върху така монтирания вал, през отвора с резба М6х0,75 за смазващия щуцер, отбелязваме с маркер местата на стопорния винт от стопорната аксиална втулка 3 и стопорния винт на карето. На тези места трябва да се направи плосък канал с дъбочина около 0,5-0,7 мм. и дължина 4 мм. Стопорните винтове са къси М4х4мм с вътрешен шестостен без глава. След направата на каналите за стопорните винтове дейдвудният вал се фиксира с тях в работно положение и дейдвуда е готов за монтаж в модела.
